автор: loveforever

Моя стара любов, недокосната,
мое минало свидно, невземано,
разпиляно от диви превратности
на съдбите с несрета покривани.

Моя обич от плахост погубена,
мое щастие тъй неоткривано
във съня ми от порив разбудено,
и на страсти във сърцето изливано

Мои чувства без време застинали
като скреж нарисувала утрото,
във мечти безнадеждно пулсирали
и в очакване глухо, пропуснато.

Мои трепети - литнали спомени
и танцуващи мисли наперени
в мен ви пазя отдавна изгубени,
хем да зная, че няма намиране!



12.11.2005г.