автор: fightingone

По този начин безкрайният ужас бавно се превръща
в нормален живот
зяпачите примижават на двора
от обедната светлина
малък град, страшен белег керемиденочервен
малък хотел, разлюляни пердета
а на бюрото има достатъчно
лична смърт
Не мога да кажа как въздейства паниката
върху материята, как аз в своята паника,
която не е моя лична, достигам
единствено до грешните думи.
Липсва ми загриженост в красотата на криптон
и на йод 129. Липсва ми бъдещето на бъдещето
липсва на мен.
Вече ми липсват децата на моите деца,
спомена за светове,
липсват ми поредиците, дългите лета край водата,
суровите зими, волята и работата.

Тук се раждат последствията от силните думи,
които са безжизнени, изкушената сган
не усеща нищо, онези затварят картелите
и не разбират какво пъхат в земята,
не разбират, а имат само познания за това
с какво тъпчат земята, въздуха и водата
завинаги
те нямат усещане за "винаги". Имат специално отношение
към смъртта като към вредител
добрата смърт трови по същия начин както и милата мизерия.


* авторът е бил член на поетичния кръг "Група 47", възникнал в Австрия през 1947 и съществувал до 1967. Членове на този авторитетен поетичен кръг са били между другото: Илзе Айхингер, Ингеборг Бахман, Паул Целан, Ерих Фрид. "Група 47" се обявяват за ново начало в обществото, политиката и езика, противопоставят се на унищожението на езика вследствие лъжите, пропагандата и патоса на националсоциалистите.

** стихотворението е протест срещу депонирането на радиоактивни отпадъци от атомните електроцентрали (криптон и йод 129 са радиоактивни елементи)