автор: chocolate

Още усещам дъхът ти по тялото си.
Гръбнакът ми, като лък се извива.
Една сълза неповикана напира на миглите
и в съня ми се спира.
Не отварям очи, да не се развали магията.
Миговете се разтварят отминали, чувам шума на вълни.
Отмиват мислите ми.
Отмиват всичко.
Само видението за вятър бушуващ сред нежни тръстики призори
едва-едва се провира...
Прегръщам завивките.
Още пазят формата на извивките ти.
Топлината ти е жива, облива ме.
Спомен за усмивка нежна и дълбоки очи изтръгва въздишка -
беше ли наистина...
Възглавницата пази аромат на подарен миг щастие.
Оставам в обятията ти -дланите ти още ме галят.
Отмаляло от спазми тялото ми пак те пожелава.
Душата полита през тръстиките. След вятъра.
Идвам...
Почакай...