Един човек застава
винаги пред входа -
билети лотарийни
всекиму подава.
Злочест е много,
грозен като Квазимодо,
а щастие на хората продава.
Понякога и той
във листчетата бели
зарейва поглед
сякаш радост дири,
ала пресреща само
стъпки неуспели
и зимен вятър,
който ледно свири.
Един злощастен,
тъжен Квазимодо
надежда тръпна
всекиму подава...
Но много са
билетите негодни,
а щастие...
не се продава.