автор: aragon

Понякога не ти остава нищо друго освен
да седнеш някъде за малко и да ти се изясни, че нищо не зависи от теб, че проклетата действителност прожектира приумиците си върху необрязаната ти човешка примиримост, с лекота, каквато и Бог не притежава.

Понякога нямаш друг избор освен да оставиш дните да си се гонят, да си играят хронометричната гоненица, в която не можеш да вземеш участие, наблюдаваш хода на живота си отдалеч, без да топнеш и пръстче в него, да ти стане безразлично да крачиш и самоубийствено от парадокса, че спираш да живееш вътрешно, решил си да се оттеглиш от безпаметните усилия, но животът не спира, той само бройка.

Можеш да прекъснеш чуждия, но излиза че своя живот не.

Понякога знам, че ти трябват три минути прекарани в пълна мисловна пустинност, понякога ти е нужно съмнение за да провериш тече ли изобщо времето, движи ли се нещо около теб или света и вселенската шумотевица застиват постепенно, отшумяват и малкото потвърждения за наличието на цел в ония експеримент, петбуквения, дето вони.