Те спят, Българийо,
твойте безлетни великани -
Балкана, Пирин,
Рила и Родопа,
Странджа и Сакар - все още дишат.
Лекуват своите вековни рани, родино,
и тъгуват за теб
и за твойте верни синове,
чиято кръв се е вляла
в твоите реки.
А Черноморец твойто знаме вее,
и моминска тъжна песен пее.
Те спят, Българийо,
но помнят - те никога не ще забравят!
Те са твоите пазители -
на твойта красота и на твойта сила.
И никога не ще се предадат!





