автор: Penelopa

Мълчалив остана импулса на телата...
и в кръвта ни огъня изгаря,
мозъчните клетки на душата...

Успокоение и нова буря,
вярват в моето неверие,
очите ти ме търсят да съм цяла,
и ме изследват,
във силноосветена стая...
харесва ми...

Капки от дъжда се стичат,
по голите ми рамене,
желаеш да събличаш,
във мене да нахлуваш,
Пулса ти крещи...
да ограбиш моята вътрешност,
която така безупречно наредих,
наблюдаваш ме,
желаеш ме и нищичко не криеш
Пулса ти крещи...
харесва ми,
краката ми изтръпнаха,
под дрехите, готови една по една да се разкъсват,
и там на онзи таван се свлякох,
точно като дреха,
много тънка и погалена от вятър,
и безрезервно пожелана си останах,
цяла, и ти без сили ме гледаше,
в едно силно привличане,
на душите ни телата ни,
и за миг разбра
и аз разбрах,
че искам да сме заедно до самоотричане...
Вдишване,
издишване
Не говори
Пулса ми ще изгуби своя сърдечен ритъм,
само от едно докосване,
един писък,
С теб до самоотричане на още нещо и
импулса на наелектрезираните ни тела,
дори недокоснати...
...заедно във всеки вътрешен взрив,
Погалвам на мислите си влажността,
и силата им провокира да изпълня,
енергията на моята душа,
с твоята във силното разтърсване на желанието да
те провокирам.
...
но не сега...