автор: miglena

Живял в благоденстващото, но тайно орисано с несретна участ, кралство Лилезия снажен като наперена ела, романтичен като ромон на славопоен ручей и неудържим като гривите на пролетния вятър принц на име Еридис от рода Биливан.

Когато той навършил пълнолетие, посланиците на съседните кралства се изредили да молят за аудиенции с принца, за да представят галантно на неговото благородно внимание портрети на своите принцеси, с надеждата сърцето на Еридис да бъде покорено ... За тяхна жалост и недоумение пред грубото незачитане на протокол и етикет, нито принцът благоволявал да ги приеме, нито баща му крал Биливан ХIII-ти давал знак, че ще устрои бал за представяне на принцесите-дебютантки на престолонаследника.

Зашушукало се из някои придворни кръгове, че кралят се боял за трона си заради популярността на Еридис, други коментирали, че принцът може би желаел да се отдаде на монашество, трети подозирали, че единственият кралски син и наследник на престола е тайно и скандално влюбен в девойка от простолюдието ... Интригите тровели сънищата на двора, но само крал Биливан XIII-ти и синът му знаели истината: как влюбената навремето в краля, но пренебрегната заради принцеса, магьосница Хекатера изрекла в отчаянието си черна прокоба - ако първородният син на краля пожелае да се ожени по сметка, мигом кралството на девойката-избраница да пропадне вдън земя при земетръс, или да бъде погълнато от морските вълни, или гръм и мълнии да го опожарят до последната колиба. А ако престолонаследникът предложел ръката си на избраница по любов, то неговото собствено кралство да бъде застигнато от същата участ ...

Годините прелитали като лястовичи ята над Лилезия, а в горестни балади бардове оприличавали съдбата на престола с кукувичи гнезда и ябълки без семенца. Потайно и подмолно, съседните владетели се съюзили и договорили как да си разделят Лилезия след гибелта на Биливанския род. В своята безнадеждност, принцът сбрал цялото си благородство, посетил самата Хекатера в пещерата й на Острова на хортензиите и я запитал какво би поискала в замяна на развалянето на прокобата. Магьосницата била вложила цялата си сила в поддържането на изречените от нея слова и нямала нищо друго нито на този, нито в другите светове. Замрежените й очи едвам долавяли очертанията на силуета на Еридис. Затова, за да се увери, че пред нея наистина е синът на злощастния й любим, тя пожелала да го погали по лицето с призрачно-костеливите си пръсти, които независимо от годините, помнели всяка обична извивка ...

Принцът се доближил, затворил очи и се оставил на ласките на приличащата на мумия старица. И двамата заплакали ... от безсилие да огънат хода на времето като великденско геврече ... И плакали, плакали, плакали ... докато Островът на хортензиите се потопил под водата и пещерата се оказала в съседство с двореца на морския цар Посеймир. Любопитни русалки наобиколили странната двойка от Сухата земя , но скоро така се разтъжили от скръбта на двамината, че побързали да измолят от Посеймир да възложи на придворните си знахари да намерят лек за горестта на сухоземците. Намерила се една лечителка, чиято пра-пра-пра-баба била чувала от своя пра-пра-пра-дядо за подобен случай и предала на пра-пра-пра-внучката си рецептата за разваляне на прокобата.

Магьосницата трябвало да се отрече от словата си, след което завинаги да остане няма, и неми да са потомците й до девето коляно, за да не се изричат никога повече подобни прокоби. Принцът трябвало да поправи стореното от баща си и да се ожени за Хекатера. Така бракът нямало да е нито по сметка, нито по любов, а в изпълнение на синовен дълг и кралството нямало да погине от развилняла се природна стихия. Всеки трябвало да даде прошка от цяла душа и с чисто сърце: магьосницата - на краля, кралят - на магьосницата, принцът - на двамата ... а потомците на принца и на магьосницата - на всички тях, за безсловесността ...

Така и станало. Без сватбени тържества и веселия, само пред кръвта във вените си, Хекатера и Еридис се врекли на брачен съюз, който смъртта само щяла да укрепи един ден ... и заживели в своя новопостроен палат със стени от корали, прозорци от елмази и покрит с позлатени кубета. Какви били учудването и радостта на принца, когато на утринта след сватбата първите лъчи на пробуждащата се зора погалили лицето на фейски красивата млада жена в леглото му! Прошката отнела силата от прокобата и я възвърнала на тялото на невестата ... А Еридис я обичал като с две сърца - своето, и бащиното ... Нямало как Хекатера да изразява обичта си на глас ... затова пък пишела поеми, които можели да разплачат и скалите на близките планини, танцувала така, че дъждът забравял да вали, а когато свирела, музикалните инструменти оживявали ... и проговаряли ... Така и потомците им до девето коляно от рода Биливан, макар и безсловесни, прославили Лилезия по цялата земя със своите книги, танцово майсторство и музикално изкуство. И предавали на хората завета на Хекатера: не изричай прокоби, давай прошка с цяла душа и чисто сърце, и казвай „обичам те" не само с думи на глас ...