автор: kristi

Събуди ме неравен дъжд.
Неопрощаващ и нехаен.
Като внезапен, силен мъж,
нахлу под ризите на стаите.
До мене кротко спеше кучето.
Леглото се целуваше с юргана.
С дъждът забравих за закуската
и го оставих да ме грабне.
Измислих хиляди причини,
за да остана във пороя,
а тялото ми, не разбиращо,
отказа да е моят двойник.
С душата нацелувана и мокра
отнехме цветовете на дъгата
и искахме любов, и още...

Дъждът откъсна ябълката златна.