автор: go4o

Всичко беше сиво. И в главата му, и навън. Не знаеше какво прави тук, защо се е пръкнал на този свят.
Понякога се питаше: Аз съществувам ли настина? Или съм просто сянка на някаква безумна реалност. Болен ли е светът, аз ли съм луд-беше друга, характерна за него мисъл. Знаеше, че с тези си разсъждения не е най-приятната компания за другите, които живееха единствено, за да се забавляват. Всички му се струваха шумни веселяци без проблеми и задръжки. Защо само той се притесняваше така от съществуването си на света? Чудеше се и не можеше да си обясни. А сивотата беше навсякъде. Ето, излезе навън, за да се поразходи. Улиците бяха сиви, кофите за боклук - също, автомобилите, рейсовете, магазините, всичко беше сиво. А дали така си беше и преди - запита се. Тази нова мисъл се загнезди в съзнанието си и той знаеше, че цял ден ще го тормози. Ех, ако можеше да не мисли...Това беше мечтата му - да бъде един немислещ индивид. Тогава всичките му проблеми щяха да изчезнат, нямаше да се притеснява, нямаше да се депресира. И може би сивотата щеше да изчезне.
Тя обаче продължаваше да го обгръща и когато се качи в автобуса за към центъра на града. Хората го гледаха втренчено и на него му идеше да изкрещи: Престанете, сиви хора такива! Какво сте ме зяпнали! Но не каза нищо.
Слезе на спирката с някаква бабичка, която мъкнеше две огромни торби. Сигурно са пълни с гадости, с каквито се тъпчат пенсионерите, помисли си той. Пенсионерите бяха най-сиви от всички, може би защото бяха по-стари. Самият той се чудеше какъв цвят е добил, но го беше страх да се погледне в огледалото и не го беше правил от месеци. "Извинете, колко ви е часът", чу глас под себе си. Беше малко момиченце с плитки. Все още беше беличко, само плитките сивееха. Косите на жените побеляват по-бързо, помисли си. Значи ли това, че те по-бързо остаряват? При тази мисъл му домъчня за момиченцето. "Не знам", отговори той. "Но какво значение има?" " И аз се чудя", каза момиченцето, но мама държи да знае". Майката се появи от някакъв магазин, понесла пакети и пликове с дрехи. "Хайде, ще закъснеем", подкани тя дъщеря си. "За къде", попита малката. Не последва отговор. Той ги гледаше как се отдалечават. Изведнъж момиченцето се обърна, усмихна му се му намигна. Той остана като треснат. Каква прекрасна усмивка! Да можеше и той да си позволи такава. Но не можеше. Поне знаеше, че тази нощ сънят му няма да е сив, в него щеше да присъства малкото момиченце с плитките. Колко хубав ставаше живота понякога... Но винаги ставаше неочаквано, да му се не види. И за кратко. Хубави момиченца не се срещаха често по улиците... Той продължи пътя си, подсвирквайки си някаква мелодия, влязла му незнайно кога в главата. Ето че пристигна. Грамадната сива сграда се извисяваше над останалите постройки като великан сред лилипути. Една врата го прие и той влезе. "Добре дошли, господин С.", поздрави го портиерът на входа. "Как сте, господин С.", попитаха го в асансьора. Той измърмори нещо, гледайки да не е много песимистично, за да не го затрупат с досадни въпроси. Слизайки от асансьора го посрещна усмихната секретарка. "Заповядайте, господин С. Доктор П. Ви очаква" "А, ето ви и вас", зарадва се докторът. "Да ви представя асистента си, господин Т. А сега, ако нямате нищо против, да започваме" След секунда вече се намираше в огромната сива стая. вратата се затръшна, а някъде отдалеч се чу гласа на доктор П. "Пускайте!" И облъчвнето започна.

- Как може човек да се съгласи на подобно нещо, това не мога да си го обясня.
- Всичко е заради парите, естествено. В момента този човек е един от най-богатите на планетата. Няма нещо, което да не може да си позволи.
- Да, но ефектите...
- Да, те са неизбежни. Сивотата води до маниакална депресия и апатия, а при всеки от предишните ни пациенти се проявяваше и някаква странна склонност, която при задоволяване водеше до момент на щастие. Един например умираше да скача от високо. Така и си умря. Интересно, каква ли мания има нашия човек?

- Непослушно момиче! Утре сама ще се прибираш от училище!

- А имаше един пациент, който полудя от сивотата, запаси се с огромно количество червена боя и започна да боядисва всичко наред. Хората по улицата си мислеха, че това е кръв и пищяха като луди. Какво подсъзнание само!