автор: amba

Разкажи ми дете, за твоето детство.
Какво е било в невинната младост?
Разкажи ми за тайни, мечти, преживявяния,
дали ти много болка и радост.
Разкажи ми дете. Аз искам да зная,
къде са градините пъстри, прекрасни
на твойта душа, че в тях да мечтая,
така както ти, но преди да пораснеш.

Разкажи ми дете. И да искам немога
да избърша сълзите ти, те са поляли,
градината райска в душата ти нежна,
в която неземни цветя са разтяли...
Разкажи, ако искаш, за приказни срещи
със феи прекрасни и рицари силни,
за подвизи смели в които безстрашно
надвивал си злото, както днес най-усилно.

Ще поседна до теб. Ще послушам смеха ти,
ще се слея с чертите ти детски, забавни,
прегладнели, ще хапнем филия със сладко,
както правил си някога много отдавна.
А когато нощта ни застигне в играта,
съучастничка наша, и звезди ни намигат,
ще заспим непробудно, наравно с цветята
и с усмивки, а те...
все нестигат, нестигат...