автор: Ladybird

Нощ, притихнала - съдбовна:
в кулата, под ключ, не спи Царица,
среща тайна и любовна
притеснява таз девица.

Чака търпеливо своя Цар -
свещ притиска в свита длан,
че я пази злият господар,
а сигналът иска тя да е разбран.

"Любовта ми е така човечна,
с любимия сме двамата засмени,
но защо в младостта ми млечна
хора зли ни правят притеснени?"

Тъй девицата в нощта въздиша,
но не чувства никаква вина,
че изпитва радост висша
и светът се стеле само в добрина.

На прозореца тя кърши пръсти -
милия в мислите прегръща
и през час молитвено се кръсти,
че за него тя съдбата преобръща.

Грееше в искри Дворецът -
щом си срещнаха очите,
а в косите им играеше ветрецът,
не успял да спре проблясъците на лъчите.

Погледът им не остана тайна -
чувството бе толкоз страстно,
че в ситуацията омайна
и съдбата каза думата си властно.

Връзката, безмълвна бе сърдечна,
но това за господаря бе греховно,
а девицата я схвана като вечна
в чувството избликнало - любовно.

Затова сега желае тя едно -
да запази, изграденото ментално цяло,
че сърцето страда, щом само,
губи връзката на общото им тяло.

А пък времето е толкоз бавно
и тъче ужасно нетърпение -
ах, ще бъде тъй забавно,
милият й носи настроение.

И очите й се умориха
да се взират в нощта,
но изпитваната радост тиха,
е за нея истинската красота.

Сърчицето й желание лее -
то безкрайно иска
с него волно да се смее
и лицето му с длани да притиска.