автор: sradev

Както добре е известно, Вселената е закръглена - и отпред и отзад и отстрани. Ако случайно ни се привиждат ръбове, то те са в главите ни. В същност ръбовете са ръбезумни.

От първият петък 13-ти миналата година до първият петък 13-ти тази година 'Чашата на Амур'* пропътува дребните островчета в блатото в търсене на Своят остров. В частност едната половина се дипломира с един начин за пътуване през Вселената от документи от директория** към директория в хиперсферата на файловете. Всеки, който се е опитвал нещо да намери с търсачката или ръчно да си открие файл, който сам е писал, знае колко важна е навигацията в информационните пространства. За добрата навигация ни помага нашата отлично подредена система от понятия, която сблъсквайки се с чуждите системи от понятия бързо се разпада.

И ето, връщайки се към идеята за изобразяване на n-мерно кълбо и вписването му в пирамиди и кубове*** предложих следната навигационна система с основни принципи - 'натрупвана маса' и 'разплискване на границите':

всяка директория може да се счита като един обект с измерения - всички обекти в него (замествайки 'директория' с 'понятие' получаваме 'всяко понятие има толкова измерения колкото понятия съдържа')

влизайки в самият център на понятието разплискваме подпонятията по 'повърхността' на сферата. Така непрекъснато се придържаме към познатата за очите ни картина на вътрешност на топка (всеки, който е свалял звезди от небето познава добре тази навигация)

Но къде е центъра на понятието? В нашата система е на едно място, в чуждата - на друго. Предложих едновременно да бъдат експонирани на монитора двете системи от понятия за да може 'стереоскопично' да се правят коректите в навигацията.


* виж. Бала на Вещиците
тук
** директория по нашенски означава 'направление'
*** виж добавката за топката в 'Измерения'
тук


ПП раздел 'есета и пътеписи' означава, че това са близки понятия. Това есе за навигацията е пътепис по събития и идеи. Не изглежда ли встрани от центъра?