Нищо не му бяха казали.
Седеше такъв.Окукорен.
Не плачеше.Даже не вярваше,
а очите му-широко отворени.
Той знаеше,че малко й остава,
но си взимаше назаем надежди
от някакви затихващи жарави.
Блестеше пот под веждите му.
Не вярваше,че се е свършило.
Оцени това,което имаше
и обратно не си го търсеше.
Само думите назад си взимаше.
Нямаше я.Малката фея с фенера.
Тои седеше такъв.Окукорен.
И доста далеко му се струваше вчера,
когато вратата стоеше отворена.