автор: MbHu4Ko_KoTe

Усещам тази необяснима тъга,
Усещам пулса й в главата ми сега,
Под моето чело се е скрила,
Тайно с спомени се е покрила.

Думка непокорно във вените ми,
Но не със сърцето ми болно в ритъм,
Това е първия симптом
На моята болест-фантом.

Възпира ме като усмирителна риза,
Постави ме тя,уви, във мисловна криза,
Не мога мислите си да освободя,
Стоят си в ума побъркан затворени.

Кръв, не сълзи от разранените очи,
Всички сълзи под тях вече изсъхнаха,
Остана скръб, дори мечтите рухнаха,
Няма светлина в тунела безкраен…