автор: fair_hair

Неразбрана от чужди (даже и свои)
все някак се справям с бит и неволи,
все някак успявам - не толкоз добре,
макар че лошо не е (никак не зле).

Зная, че никак нахално не смея
и подкуп да дам, лъжи не умея.
Горда се чувствам, че мога сама.
А дали е така? Точно така?!

Рязка съм, знам, може това да е
моята защита в прямотата ми.
Грубо държа се, но само с онез -
ценности нямащи, нямащи чест.

Да си отворен е модно дори,
но отворен / покорен.Чу ли? Мълчи!
Да следваш своите свидни мечти
означава да следваш такива, но Нечии...

И този въпрос от фундаментален
(далеч не поетичен, дори прозаичен)
превръща се в дъх, във вопъл печален...
така деликатен и доста мистичен.

Такива са моите чувства мисловни,
малко злокобни, жестоко гальовни.
В противовес със себе си - Да.
Такива каквито в действителност Са!!!