автор: regulus

Зад мен изтича се денят
в канали
на от години капеща чешма.
На пода. Свит.
Изгубил сили.
В тъмниците на хубава жена.
Прегръщам сламеника.
Тясна клетка.
Солена влага / някакви сълзи? /.
Стена. Прозорец и решетка.
Небе и облак. Бягащи звезди.
До тях се спират мислите ми неми
за скрилата лицето си в мъгла
красавица,
подхранваща ме с подсладени
половин усмивка,
намек и лъжа.
Калориите изчислила точно.
Оскъдна доза. Три пъти на ден.
На този глад по стойност реципрочно
расте желанието ми да съм в плен.
Препълнен е светът навън,
до крайност,
с реални образи на всякакви жени.
Рушат затвора ми,
но в зейнали пробойни
удавям ги в студените очи,
които пак затварям за молитви.
В калъпи стари надежди лея.
Пред действията живи зад стените
избирам мислите за нея.
И чакам порцията си
на инат.
Или, да кажем - с упоритост.
Аз моля я за смърт от ласкав глад.
Аз моля я за смърт от нежна ситост.


t.i.d. /ter in die/ - "три пъти на ден" - надпис в рецепта.