Летище...
Седим в очакване...
Облаците навъсено минават...
След тях остава влагата и още нещо...
Отминава поредния пропилян в седене и лежане ден! Времето не е подходящо за полети и чакаме да се изясни. Време е за вечерната разходка след чая и киселото мляко с кайсийки. Вземам кесия за билки (пълнолуние в Скорпион, ако нещо ти говори!) и излизам в прохладната юнска вечер. Естествено съзирам гъби, щот не съм излязъл за гъби, а за мащерка. Подминавам ги и се навеждам да откъсна стрък благоуханна бабина душица(както й казват още на мащерката), но се спирам с протегната ръка. Закъсняла, премръзнала и мокра пчеличка се подава от туфата. Помислих си за болното коляно, но за него използвам само умиращи пчели, така че взех малката сладурана на показалеца си и я отведох на разходка. Всъщност само й подадох пръст и тя се качи, не съм я отвлякъл! Взе да се сгрява, но все още не мърдаше, до момента в който не я внесох в стаята и отворих кутията с меда. Тогава навири дупенце и след като й поднесох порцийка мед в чинийката с восък, слезе да похапне. Явно след малко се посъживи съвсем, защото взе да вибрира силно с крилца и отлетя (много уверено) през отворения прозорец. "Напред пчеличке! Успешно завръщане в кошера, ама утре да не домъкнеш целия рояк!"