автор: 4i40

Част трета

Щастливи моменти

В отглеждането на куче има и някои щастливи моменти. Незабравими ще останат за вас миговете на неудържима радост, когато откъснал се от каишката, песът хуква след някоя склонна към контакти представителка на нежния кучешки пол. Повиквате го по име, но не много силно и настоятелно, да не би да чуе и се върне. После с привидно нещастен вид и ликуваща душа прибирате вкъщи само каишката. Вече наближавате, представяте си как ще съобщите на останалите печалната вест, сълзи, рев, нервни припадъци...
Тогава забелязвате, че до оградата е застанала онази, хубавата пухкава млада майка от съседната улица със синята количка и щръкнала черна коса, чиито извивки, заоблености, чупки и стъпки знаете наизуст, толкова често сте я гледали да минава по тротоара, опитвали сте се да й привлечете вниманието, но безуспешно, тя винаги ви е подминавала като местоимение, а сега е вперила поглед, пълен с интерес, усмихва се и кима с глава, но някак особено. Всичко става ясно, когато чувате през отворения прозорец жена си, говореща с някого по телефона:
- Не знам какво му става напоследък. Страшен любовник е станал. Ужас, ти казвам! Види ли жена-хуква след нея, то радости, то ухажване, целувки, милувки и докато не постигне своето не мирясва. Не го интересува, че имало хора, че го гледали, че подвиквали и подсвирквали, където я настигне и скача отгоре й - в парка, зад пейките, в някой чужд двор, където завърне.
Онзи ден го направи пред мен в градинката до гарата с една уличница, да ми се смеят проститутките даже. Да, да пред мен го направи... (тук започва да плаче) Изчезва от къщи, няма го по два-три дни, връща се по никое време, рошав, мръсен, кален, къде е ходил, кой го знае, и да го питаш - не казва, влизаме веднага в банята, гледам го - целия изпохапан. Ужас, ти казвам, да не ти дойде такова чудо до главата. Хайде скъпа, затварям, че май си идва...
Минавате победоносно покрай щръкналата коса, заобленостите, чупките и извивките, закачливо щипвате бебето по бузката и я поглеждате властно и пренебрежително, виждате, че се е вкопчила с ръка в оградата, така стиска, че ще изкриви някой орнамент, но не й правите забележка...
Тогава чувате зад гърба си радостен лай. Любовникът връхлита, скача отгоре ви с калните си лапи, отръсква се така, че синята количка става на точки, но вие не му се карате, защото никога нямаше да преживеете тези кратки щастливи минути, ако не си бяхте взели куче.

Предишната Част Втора