В гората на забравените пътеки вървя,
неосъзната, преглътнала себе си дори.
Бездвижна,
а край мен дърветата сами се преместват
с вековни, притискащи тялото стонове.
Тук родила съм се някога,
отдавна, вчера,
може би просто насън.
Но няма безпаметна, отшумяла,
сред зелени тела да загина.
А ще вървя, издигайки яростно,
хълма на течащата смелост,
потопявайки
в капките на дивите мечти
утрото на бъдещия ден..