автор: masha

Гореща кръв по ръцете се стича
усмивка детска на едно момче
и студенината ме повлича
тъй слабо бие моето сърце.
От далечината вик се дочува
"Помогнете спасете я вий"
сянка през тъмата преминава
нейде далече отнася духа.
Сърцето и вече е спряло не бие,
душата и с мъка лети сред небе,
самотна, унила с ярост гореща
тя търси покой сред всемира свещен.
Устните тъй вледенени безмълвни,
очите и още със блясък горещ,
тялото тъй неподвижно, заспало,
гърдите и вече са в черния плен.