автор: samodiva_yana

Нищо не започва и не свършва с мен.Аз съм просто вълничка в големия Световен океан от енергия,цветна точка от окото на Бог,прашинка върху мъдрите ръце на природата.
Равновесието на синьото човешко кълбо не се крепи на лекото ми дишане.Пръстите на подсъзнанието ми не си играят с нищо по-сериозно от шарените копчета на фантазията ми.Тялото ми е ограничено-измерено и отрязано-не става за летене и дълги междусветни преходи.С него може само да се ходи и да се обича-молив на душата ,изкушена от белите листи и многото неща за чувстване.И все пак аз съм уникална вълничка,неповторима цветна точка,незаменима прашинка.Също като другите около мен.Поток от лъчиста енергия минава през тялото ми с всяко вдишване.Свободна съм да я използвам както искам,да взема това,до което съм достигнала и да оставя нещата,които все още не разбирам.Пространството е пълна с щурави мисли изстрадани истини и неосъществени идеи.Само трябва да се протегна и да откъсна някоя от тях-малка и пулсираща-също като тази,написана тук.