автор: Albyrta

/първи опит за превод/

На Христо

И така, на теб ти се струва, че можеш
рая от ада да различиш
и върховната наслада от болката,
полето зелено от стоманените релси,
и усмивката искрена от лицемерното було.
Как ти се струва, можеш ли?

Пробутаха ли ти призраци за твои герои,
пепелища за дървета,
спарен въздух за хладен бриз,
евтина утеха за истинска промяна?

А ти успя ли да замениш
мъничкото си участие в битката
за главна роля в кафез?

Как бих искал, как бих искал
да си тук сега.
Две изгубени души сме ние,
плаващи в аквариум,
газейки същата стара земя.
Какво открихме с теб накрая?
Старите си страхове.
Ех, де да беше тук сега.


-----------------------------
Wish you were here

So, so you think you can tell Heaven from Hell,
blue skies from pain.
Can you tell a green field from a cold steel rail? A smile from a veil?
Do you think you can tell?

And did they get you trade your heroes for ghosts?
Hot ashes for trees? Hot air for a cool breeze?
Cold comfort for change? And did you exchange
a walk on part in the war for a lead role in a cage?

How I wish, how I wish you were here.
We're just two lost souls swimming in a fish bowl,
year after year,
running over the same old ground. What have we found?
The same old fears,
wish you were here.