автор: Razbojnik

като мелодия за струни и печал.
Навън вали. И толкова е бяло,
че да премигна и не бих посмял.
Ръцете ми настройват всеки порив
с чувствителност на седмо сетиво.
И грешник съм, пред който ще се молиш
да те осъди и помилва със любов.
И съм крадецът, който ще открадне
представите ти за реалността.
Очите ми те пият, а си жадна.
Крещиш в пропуканата тишина.
И в топлото на моите обятия
ще се заченат твоите мечти,
а аз ще съм разбойникът - проклетия!
И толкова ме искаш, че боли...
Когато се разсъмне, ще потърсиш
мелодията тръпна на нощта.
А някъде навън отдалечаващи се
белите ми стъпки ще личат...