автор: osi4kata

Прости ми. Аз не мога да прощавам.
Дори на себе си не мога.
Какво ли не опитах, но не става.
Не мога да постъпвам благородно.
Защото, в същност, съм една дивачка -
кръвта ми ври и съм жестока.
Към теб, към себе си. И всяка плячка.
И нямам прошка, ни посока.
Прости ми. Толкова съм горда
и толкова подвластна на инстинкта
за оцеляване и непокорство,
едва ли ще дочакам зимата.
Прости ми. Ти си толкова човечен,
ти може би си рицар по призвание.
Прости ми, че не те обичам вече.
И не изпитвам даже състрадание
за болката, крещяща във очите ти,
за всичките излъгани надежди.
За жаждата ти да ме имаш ненаситно.
Прости ми! И след мен недей поглежда.