автор: StillYourPain

Кехлибар и топлина. А на вратата чака Зимата.
Сякаш си в забравената майчина прегръдка
и, греейки ръцете на камината,
въздишки едновременно откъртвате.

Поне за миг ще станеш пак човек
и в самотата на почивната си вечер
ще пиеш топлина. Ще бъдеш пак поет.
Ще си щастлив да си самотен и обречен.

Ще си спомниш пак за думата "обичам"
и на колко много хора искаш да я кажеш,
а старата си маска на безличен
ще слагаш само щом решиш да мразиш.

Ще се сетиш за далечната любима
и отчаяние ще бликне от очите ти,
и право срещу вещицата Зима
ще пиеш топлина и ще обичаш.

Ще изсънуваш топъл сън за младостта
и уморено ще поръчаш на барплота
чаша кехлибар за натъжената муха
до свършване на Ледната епоха.