автор: Mike

Водим всекидневно битки - с много ярост и злоба,
воюваме сякаш за кралства - до сетния дъх...
Не преставаме да размахваме меча чак до гроба,
докато не усетим на оная - злокобната студения лъх...
Понякога жънем победи, веселим се безспир...
ликуваме, а в душата си усещаме... вкус горчив.
Дали пък победата не е като на цар Пир?!
Погубваме душата си, изчезва от нея огънят жив.
Използваме средства всякакви - дори непозволени:
удар под кръста, коварство, злъчен сок, поглед лош...
Врагът е победен. Доволни сме. Удовлетворени...
Продаваме себе си на дявола за някой - друг грош.
Дали така ще бъде? Докога? Прогнози не мога да дам...
Нужно ли е? Струва ли си всичко? С много кръв и погром?
Не може ли да отворим душата си за доброто- като храм,
на красивото и човешкото да въздигнем светъл дом...?
..................................................................................................
Дали имам температура? Бълнувам ли? Не знам...
Измишльотини разни...Доброта...Красота...Храм...