Прозрачна нека съм
такава ме поиска
лъжи пенливи
няма да измислям
не ме е срам
че шест сезона обитавам
това съм аз
и пролетите
и летата
все ти се отдавам
тичай без да спираш
нозе не ще те катуря да те гоня
сълзи по детски чисти
уморих се в нощите да роня
банални думи
все едно ти е дали долавяш
душата мъкне бремето
на истина, която все намираш начин да проваляш
малко ми е студ
по ъглите замръзвам често
виж
зад сенките душата ми стои
а аз съм тук
любов ли е това
или е нещо по-зловещо...