автор: ruslina

Такава тишина!
Дори не подозираш
сред думите,
които
все повече приличат на клишета
каква огромна
дива бездна в мен мълчи.

Мигът отлитна
без да сме го срещнали.
Не зная Бог дали
ще ни прости
убийствения страх,
със който ние, двама свети грешници,
най-светлият му дар
превърнахме във прах.

Такава тишина!.....
Душата ми мълчи.
А като книга,
разтворена пред теб
очакваше да разчетеш
неназовимата й болка
от белези и рани,
още незарастнали.

Такава страшна тишина!
Сега не чакам и не искам
даже твоят глас да разсече
тъй крехкия покой
на самотата,
в която бавно
почвам да лекувам
копнежите си,
неразумните мечти
и смешната си вяра
в поредната илюзия-
ЛЮБОВ........