автор: TheEvilOne

Is Dead


Пепел и болка в очите й,
невидими сенки на сълзите й
разлети по нейното лице.

Едничка следа,
която ще остане от тях -
размазаният й грим.

Седнала на кея
с крачетата докоснали
повърхността на водата.

Бледа и тъжна,
а сърцето й плахо,
бие изпълнено със страх

да не се разкъса
от празнотата
и дълбоката скръб.

Размазали образа на луната,
безбройни малки вълни.
Около езерото струпали се безкрайни
сенки на дървесни гиганти, дали й
миг на покой от всички останали.
Ръцете й обвили тялото й
в преградка ...тя чувства студа
отвътре и отвънка. Дъхът й
се разсейва в нощта. Една по една
снежинките започват да падат,
сякаш последвали лидерът си
към безнадеждният край.
А нейният герой… погубен в името на нещо,
в което хората вярваха. Кауза която накрая
се оказа погрешната… защото загубиха!

И когато всичко свърши
върнаха труп му
с огнестрелна рана в гърдите
и нейният образ запечатан в очите.

Поне вече знае, че той
наистина я бе обичал.
А така боли… Точно когато
най-силно се нуждае от него,

той… е мъртъв,
а сърцето й… е разбито.
Поредната безсмислена жертва
на поредната… война!