автор: starec

Очите ми чегъркаха по тебе -
бяха те длетото, а ти - камъка.
Припяваха околните в молебен
за дъжд, усетили в мен пламъка.
Сърцето бе готово да се пръсне
в космичн взрив почти. Да го познаеш.
И само във съня ти да възкръсне
като послание дошло чрез мен от рая.
Ръцете? Молех господ да ми прати
секирата за сечене от корен,
защото бяха те като пирати
пред оня миг за плячката все спорен.
А тялото ми беше терористът,
който аз на твоя съд предадох.
Накажи го с мисълта си чиста!
И помилвай - с тялото си младо.