Някой каза, че е невъзможна
именно конкретната любов!
Друг допълни колко сложно,
а понякога дори и тъжно,
билО да следваш "този зов".
Трети ме попита само:
- За какво ти е, кажи?!
Както и да му отвърна,
едва ли той ще ми прости,
че поне бих искал да я зърна...
Но любовта пристигна тихо
и внезапно - както винаги.
Никога не бях я викал,
но свежестта И ме плени.
И беше уж тя невъзможна,
а напълно се осъществи!
Чувствам се сега отлично,
ала малко ме е страх, че
любовта е винаги възможна
- ей туй разбрах и осъзнах!
Едва тогава някой ми подсказа,
че тези истини не са веч` спорни.
Пушкин, някой си, го бил доказал -
"любви все возрасти покорны"!