автор: Nezy

Научи ме да виждам. Научи ме да дишам.
Да летя. Да гадая. По водата да пиша.
Да долавям по вятъра твоите стъпки.
Научи ме да бъда пияна от тръпката
всеки път да се гмурвам дълбоко в очите ти.
Научи ме да чувствам как дишат тревите.
Научи ме след теб да оставам пияна.
Да раздиплям на залеза светлата пяна-
да ни бъде възглаве и мека постеля...
Научи ме как пътя към теб да намеря
по извития утринен сърп на тревите
и по тихата угар, попила очите ти.
Научи ме писмо по водите да пратя,
да целувам косите ти с нощния вятър;
да гадая по светлия лик на звездите,
да се връщам към пътя, когато сполитна.
Научи ме да бъда мъдра и бяла.
Научи ме сега- сега е началото.
Сега съм все още туптяща и цяла.
Зад мен- светла нишка. Пред мен- огледалото.