автор: amba

Само, вятърът ме разбира.
Седим на по чашка кафе.
Днес на масата "зъбен отпечатък в кашкавал",
недопита бира, тире, точка, тире.
Живея в скромен квартал.
Недоядено парче от хляб без сол.
Солничката е празна.
Вятърът си играе с червения пипер.
Напудря лицето ми.
Шегите му не ме дразнят.
Диша в косите ми листа.
Смачкана салфетка в скута.
Ръцете му разресват тишина,
сплъстила се в погледа ми.
Изчиства вчерашната скука.
Само той и аз тази сутрин.
Не говорим.
Седим и отпиваме безкофейново.
Усмихва се.
Подарява ми слънце.
Поръчва ми музикален поздрав
от отсрещното дърво.
Самотата спи на кълбо под масата.
От сърце и само на пук пие бира със сламка.
Вятърът не говори, но ме разбира...