автор: zdratch

Не вярвам, че те няма вече -
излъгали са ме, нали?
Не вярвам,
но отдавна на две е съсечена
нашата обич. Отдавна боли.

Отдавна във вярност
със тебе се вричахме,
отдавна мълвяхме
за "сбогом" слова.
Всеки до своето дъно
самичък се свличаше,
но бяхме пак с тебе
най-близки в света.

Днес, казват, те нямало вече
и нямало вече към тебе врата...
Да бъдем самотни
животът обрече ни,
но няма ртаздяла
дори след смъртта.

Не вярвам, че те няма вече -
нали навред те срещам още...
И чакам да се спусне вечер -
да дойдеш да ме стоплиш нощем...