автор: amba

Клонирай чувствата ми по отделно и по отделно ги рисувай.
Картинни образи на живо и светлосенки напоени.
Рисувай трепетите дивоустремени, набраздени от мирисът на мъжки длани.
Изследвай рамката на мойто тяло, стари белези и близости различни.
По единично се превличат, надбягват се със конски сили.
Отвличат се и се обричат, обичащи се в постоянен ритъм.
В две противоположности и в две посоки.
Наблизо вятърът с палитра, уроци взима по изкуство
и чувство подир чувство ново с безкраен порив разсъблича
косите ми...
С целувка жадна преследва ме дъхът ти нежен.
Не спирай!
Музиката с бавна стъпка, поема този ритъм гладно.
И нека тръпка, подир тръпка, да се разлива безпощадно
във вените на тишината. Прелитай плътно покрай мене,
прелей се с образа ми в цяло и нека взрив със светлината,
погълне слятото ни тяло.
Художнико!
С бои и краски от земните, неземен кадър прерисувай,
дъхът на любовта, която сред тонове и цветове, свенлива,
несравнима, тайнствено магична се разлива в ОБИЧ.
Нарисува ли ме?