На Джо (или както му беше там името...)
Реших да напиша предсмъртно писмо,
а после просто да изчезнем
и аз,и моите мечти.
Виж,техният край е болезнен.
И странно как ,когато си уверен,
идеално се движат нещата.
Химикалът се плъзга сам по листа,
но аз реших да пиша на стената.
Тъкмо стигнах до най-долния ъгъл
и щях да сложа "сбогом" драматично,
когато срещнах дружелюбна хлебарка,
която мислеше различно.
След дълъг интелектуален разговор
реших аз да не се предавам.
Хлебарката остана да чете писмото
а аз и казах че на север заминавам.
Измина месец и се сетих за нея.
Чудех се дали се е променила.
Върнах се във стаята където е писмото.
Хлебарката се бе самоубила...