Плажовете днес са тихи
мен и теб ни няма
бяха ни орисали
на обич да сме сити
не се отказвам да те диря
макар, че вече съм голяма
Бушува в ума ми
онова зеленото море
ти и аз се гледаме без думи
нищо друго нямаме
единствено едно небе
Там си построихме дом
от юлски раковини
стотици пясъчни години да прелеят
любовта ми няма да отмине
Този бряг и днес ме вижда
ходя там в късното...сама
мириса ти от зеленото море приижда
ще съм в пясъчната къща
моля те
ела