автор: fightingone

... И казват животът е сън, но не е;
не е просто сън. Сънят е частица живот.
Безумна частица, в която лице
и същност се вкопчват и сплитат
като златни животни, царе на Тива
изтръгнати от смъртта им (която загива).

Сънят е брокатът, който от теб се разлива,
сънят е дървото, блясъкът, който пристъпва, звукът -;
чувството, което започва в теб и приключва
е сън, животното, което те гледа в очите
е сън, ангелът, който се наслаждава на теб
е сън. Сън е думата, която с нежен полет
пада в твоите чувства като лист от цветче
и остава в косата ти: светло, объркано и уморено -,
ако вдигнеш ръцете си: сънят ще дойде отново,
ще се появи в тях като топка-;
почти всичко сънува -,
но ти носиш всичко.

Ти носиш всичко. И как красиво го носиш.
Сякаш косата ти е изпълнена с него.
И идва от дълбините, от висините
към теб и в милостта ти се сбъдва...

Там, където си ти никой не е чакал напразно,
до теб всичко запазва своята цялост
и ми се струва, че съм виждал
как животни се къпят в погледа ти
и пият от бистрото ти присъствие.

Но ти коя си: не знам. Мога
просто да те възпея: легенда
за една душа,
градина пред къща,
в чийто прозорци видях небесата -,

а когато е нощ -: толкова огромни звезди
не искам да се отразят в тези прозорци ...

(Париж, юни 1906)