автор: sradev

Блатото може и таралежчетата и змейовете и вещиците да погълне. Стига да ги хване в крачка,

Узрелите змейове са се изчистили отвътре от блатото, втвърдили са си кожата, да не влиза навътре, но това не е само тяхна заслуга. Феи, магьосници, вещици, рицари... са ги напътствали, но не е само това. Без помощта на Детето едва ли биха избягали от Блатото. Само то може да ги научи на онези танцови стъпки, с които се излиза сух от локвата. Както и на онези, с които се намира в пустинята брод до извора.

Но той не беше змей по рождение. И светлината на зараждащите се змейове го дразнеше. Опитваше се да проблесне, но нямаше своя светлина. Когато нямаше наблизо чужда светлина, той се прокрадваше в светилищата за някоя свещичка. Така и блатото го хвана. Лекичко, за петата, уплаши го, че ще го дръпне в Тъмното, прикотка го със спокойствието. А в същност блатото си беше в него, закърмен с наказания и омраза. Завистта си наричаше справедливост, ухапванията си - любов, съмненията си... Не, той нямаше съмнения, вярваше, че светът е едно безкрайно блато и за това рядко се къпеше във фонтаните на светилището.

И започна да събира плюнки така, както някога събираше свещички. Свещичките подари на познати и непознати, дори някои от тях разпалиха нови свещички, но това е от други приказки. Харесваше му да е послушник в Храма на Блатото. Нямаше амбиции да стане нито цар нито пъдар. Достатъчно му беше това, че блатото е пълно и че той може да долива нови и нови клюки там.

Има и много по-големи каплани на блатото. Повечето сте ги виждали, но те се правят на Рицари, а той си беше Клюкарят.
Клюкарят знаеше безкрайно много клюки за всички в града и околностите. И за тези, които познаваше, и за тези, които мимоходом бе виждал, и за тези, които никога не беше виждал. Ако ти потрябва някаква информация той със задоволство ти я даваше: "Тя се чука с П. но е хвърлила око на Г., а оня ден беше със скъп парфюм, подарен й от третият секретар на чехското посолство, но ти опитай - може да ти падне." И веднага задаваше въпроси: "Верно ли е, че Д. е фригидна?", "Верно ли е, че А. и М. са се скарали?", "Дъщерята на К. ще се жени ли за Т.?", "Семейство В. са си купили френски мебели за 7408 долара?"... Знаеше дори кои хора познаваш, с кои си близък и очакваше твоите потвърждения, за да премести клюките от чекмедже "непроверени" в чекмедже "сигурни". Той разпространяваше само сигурни клюки. И сееше подозрения, неприязън, завист, злобичка. След среща с него всеки имаше желание да се измие. Той - не.

Но се боеше от змейовете, вещиците, капланите и не ги закачаше. Най много отдалеч, през други и трети да хвърли по тях шепичка блато, някоя плюнка, подозренийце. Един ден чекмеджето "проверени" се спука и той си отиде. Името му бе забравено.

ниво -4
050106