автор: mo

Не, няма нищо случайно на тоя свят!

* * *
версия номер 1(единствената):

Фотограф с не много големи нужди и амбиции, не никак големи, дори не фотографски, да речем нужди на шеф отдел касиерки(хм.. май няма такъв шеф).Предполагам, че му се е приискало да има Пачки, Пури, ПП(праивет пул) и естествено снимал един много талантлив artist.Както вече казах понеже няма нищо случайно, всичко това се е случило, за да могат един ден , японските студенти, живяли преди мен в тази квартира да притежават поне постер на екзотичния си, cool, реге идол.Въпреки вълнуващата и емоционална идея за Боб, не се и съмнявам, че японецът и приятелката му са изпълнявали съвсем хладнокръвно ямайските хитове.
Този почти документален фото материал, от времената, които младите японци намираха така вълнуващи и екзотични, все още виси на стената ми.
В този и във всеки следващ момент Боб седи все там, на прага на една бяла врата.Всъщност не мога да говоря за цветове,защото японците са преценили, че образът на Боб е достоен само за така сдържаното и стерилно черно-бяло изображение, в което бялото съвсем не е цвят,а конртапункт на черното и всички тонове на тяхното сливане.Тази черно-бяла клиширана версия на Боб, все пак носеше в себе си онова послание, че Боб е Черен най-вече в черно-бяло.Да, по скоро Боб е черен ,а всичко около него е черно-бяло.
Тази класическа импресияна на боса на регето, беше вече анимирана.От черно-бял постер се беше превърнала в колаж.Върху лицето на Боб има ново лице, на Бял, дебел, с очила мъж.Новото лице стоеше като залепено не само защото наистина беше ,а защото беше някакси...цветно и несполучливо осъвременяваше черно-бялата ретро стерилност на Боб.
Всъщност Диего дойде и започна да се шегува с цензурираната версия на постера,като казваше, че Ямайският бос толкова много е пушил ,че вече не прилича на себеси , а на някакъв четиресегодишен, бял, дебел с очила мъж и единствената положителна страна на тревата в случая е, че те прави цветен.
Диего се ухили, извади един черен маркер и написа под плаката:
БОБ МАРЛЕЙ WAS HERE
След което много държеше да разкаже историята за Трипал. Когато Диего бил в гимнацията често ходил в Трипал.( дам, да там ходих)Трипал е известен с много неща, но най-вече с надписа в кенефа:
MARCO ЗАФАРАНО WAS HERE
( почти сигурна съм ,че Диего е надраскал кенефа)След известно време под почти изчезналия надпис се появили инициали:
М З
и така Marco Зафарано имал party в Трипал отишъл до кенеф, видял надписа и се подписал.
Вече Боб и Белия са в стаята, а Диего се е превърнал в черно-бял постер, моето лице е цветна цензура на неговото.Боб взима маркера и пише под постера:
ДИЕГО WAS HERE
Все пак предпочитам Боб и Белия да приемат обратно плакатната си форма, а аз и Диего да се върнем в стаята.
Незнам дали японците ще се върнат ,но аз мился, че има още много хора, които искам да срещна и то скоро, така че:
- Диего дай маркера.