...истинският живот трябва да се превърне в игра
ТОЙ няма име. Не успяха и кодова номерация да му лепнат, защото ТОЙ е неопределим. Вероятно създателите му са гениални механици, изпаднали в моментна лудост, които са се съвзели твърде късно, дори за да се опитат да осъзнаят грешката си - ТОЙ.
Не съм и предполагала, че аз ще трябва да измисля играта за тази "играчка". През целия си живот съм ненавиждала машините, но сякаш съм наказана да се справям блестящо с тях - когато изключа своята непрязън ставаме единен мозък, притежаващ интелекта на човека и бързината и точността на машината.
През последните години почти не бях сядала пред компютър, защото избягвам тези "срещи". В тази зала идвах навремето, когато ми се наложеше да свърша някоя работа, или по-скоро машината пред мен да я свърши. Днес съм тук и знам, че ТОВА е нашия шанс. Знам, че ТОЙ е някъде отвън и дебне началото на играта. ТОЙ е неуправляем,тленен, но ненараним, неубиваем - продукт на съвършена техника, кръстосана с генно инжинерство...
Седя пред компютъра и сякаш съм сляла човек и машина. Създавам едновременно и играта, и правилата. Не ми харесва да съм в тази задушна зала, пълна с умопомрачени крещящи деца, но днес... Само аз мога да се справя.
Не знам от колко време вече пръстите ми танцуват по клавишите, втренчена съм в монитора и обмислям и коригирам всичко. Трябва да е перфектна игра, а правилата точни - недвусмислени. Всяка грешка ще е загуба, а ТОЙ е непогрешим. Аз ще съм творец и първи играч, може би и единствен от човешкия род. На 22 години съм. Имам чудесен съпруг и две прекрасни деца - заради тях съм тук. Вече потъвам в пот - навън е горещо,но вътре е направо задушно. Мисля, че скоро ще приключа и ще трябва да дам началото...
Трудно е да си едновременно сред пищната природа наоколо и
същевременно да си просто няколко мегабайта памет, представляващи
теб и качествата ти, върху харддиска...
НАЧАЛО
Спрях да си задавам въпроса дали съм изпипала наистина всичко, и без това е безкрайно мъчително да играя роля, която сама съм си създала. Чудя се само дали знам как да я играя?!?...
Мъжът ми реши, че щом като се е почнало, значи ние ръководим
нещата и сега се приготвяме за обеден пикник. Децата щъкат наоколо и
придават чудесна звънлвост на атмосферата...