автор: Verdjinia

Душата ми е празно тенеке
със ръбове наръфани с триони
подритвана от ветрове
огъвана от чуждите шаблони.

Душата ми в очите ти боде
с кафето да преглъщаш мисли
разлиства облаци, преде
бъдеще от клепки на иглики.

Душата ми е скрита в сянката,
която сутрин те попива
като мастилено петно,
което нямаш сили да изтриеш.

Душата ми е локва синева
по устните застинал танц
една несбъдната мечта
на скитник от съседен влак.