автор: condor

част 2.

2070 г. Животински курортен комплекс за отдих на млади овце и агънца. Скалистите планини - Северна Америка.
Овчарят Стоян беше научен изследовател в областта на комуникацията между овцете и хората. Той работеше паралелно по изследвания в областта на Общата теория на относителността, приложение на ротационните вектори в областта на нехомогенното изкривено пространство, изкривяването на времето в гравитационните полета и свързаните с това приложения.
Овцете както се сещате не се интересуваха от абстрактните теории. Овцете се интересуваха единственно от ежедневната доза хапче на щастието.
Понякога овчарят Стоян се опитваше да си говори с тях на по-абстрактни теми, но овцете му отвръщаха безгрижно:
- Не ни занимавай с твоите абстрактни теории байно. За какво ни е твоята теория. Та ние сме прости овце. Ние знаем само да се веселим. За нас е важно удоволствието. Щом има от хапчето - друго не ни трябва. И така овцете прекарваха по цял ден в смях и удоволствия.
Вечер от след поредната доза хапче от кошарата се чуваха радостни викове и крясъци:
- Ох колко ми е хубаво. Ах какъв гот. Ще умра от радост. Ще пукна от удоволствие.
Не мога да се спра да се хиля.
Ще ми се пукне търбуха. Олеле малеле.
Овцете се скъсваха от смях. Пищяха и блееха от удоволствие. И така до късно през нощта.
На другия ден повечето от тях бяха като пияни, поклащащи се, неадекватни.
Изпитваха главоболие, оплакваха се от неразположеност. И разбира се мечтаеха за поредната доза от великото хапче на удоволствието.
Само една овца странеше в страни от стадото - овцата Донка.
Донка бе винаги замислена и меланхолична.
Тя мълчаливо си преживяше вечер и избягваше шумните овчи компании. Отказваше да взема от хапчето на щастието. Предпочиташе компанията на хората и обсъждаше с тях човешки и овчи проблеми.
Донка разбираше малко от математиката. Понякога нейното любопитство я караше да поглежда сложните диаграми и диференциални уравнения. Правеше се че не разбира - но зад спокойните и овчи очици се криеше едно дълбоко прозиране и мъдрост.
Веднъж когато овчарят Стоян се чудеше как да реши една сложна система с две диференциални уравнения на полето - Донка му предложи елегантно и просто решение в два реда.
От този ден Донка и Стоян станаха неразделни приятели. Започнаха да ходят винаги заедно.
Говореха си за вселената, за живота, за животните и хората.
Стоян с удивление преоткриваше света на животните. А Донка попиваше жадно нови знания за вселената, науката, човека.
Така постепенно между тях се създаде силна взаимна връзка. Стоян прекарваше все повече време със овцете, а Донка странеше все повече от останалите овце.
Овчарят бе женен. Жена му се казваше Доли. Доли бе една задоволена отвсякъде модерна жена. Тя не си падаше по науките - предпочиташе да си прекарва времето приятно с приятелки, да ходи на забавления и да следи последните новости на модата.
Работата на Стоян изобщо не я интересуваше. Живота им течеше гладко. Бяха едно щастливо семейство. Но нещо не вървеше. Стоян все повече се затваряше със стадото. Компанията на Доли го отегчаваше. Света на овцете бе пълен с изненади, а в света на Доли бе лъскав, надут и празен.
Но Доли държеше на мъжа си и не искаше да загуби Стоян заради някакви си овце.
Тя започна да става подозрителна, започна тайно да следи разговорите на стоян с Овцете и така един ден се натъкна на записките на Стоян за Донка.
Възмущение нахлу в главата на Доли. Как може Стоян да я пренебрегва заради една овца?
Умът и не можеше да го побере.
Може ли един мъж да е толкова прост и загубен. Да има най-красивата и модерна жена и да се помъкне подир една овца?
Такова възмущение и негодувание не бе изпитвала никоя друга жена на света. Как можа Стоян да и стори това? Точно на нея - Доли - дето толкова много го обичаше и бе посветила целия си живот на него. Заради него тя се бе лишила от компанията на толкова забавни мъже, а той глупака да тръгне подир една овца?
И така Доли взе най-трудното решение в живота си. Или аз или тя.
Не може да има среден път.
Стоян трябва да реши с коя от двете да остане. Изборът на живота предстоеше.