автор: HAVA

И става чудо: сока гроздов
по вените е биле лудо -
повежда в свят незнаен,
прекресин и омаен...

О, миг на страст-самозабрава!
От гроздовия сок изригва лава -
бълбука, стене и клокочи
и може всичко да нарочи...

А ти си тук. Протягаш длани
за сока гроздов чак от лани.
Отпиваш бавно, тежко, властно,
додето на душата ти й стане тясно...

Но, ти не спираш - сока гроздов
обагря ризата ти в пурпур-лозов.
И стон е! И въздишаш бавно.
Чело обърсваш, за да остане ясно...

Кантарос пълниш да прелива.
"Наздраве!" казваш и отпиваш...
Но, как изобщо да збравиш "нея" -
от виното е по-омайна фея..