автор: condor

част 1.


През 2068 година научното развитие бе достигнала до невероятни непредсказуеми резултати.
Електрониката и микротехнологиите бяха достигнали до степен в която можеше да се програмира интерфейс за връзка между всевъзможни устройства микропроцесори, бази данни, автомобили, домакински уреди, промишлени роботи, сателити. Всяко едно устройство можеше да бъде свързано и управлявано дистанционно. Цифровизацията продължаваше да се развива и усъвършенства.
Но изненадата дойде със изобретяването на едно съвсем просто и обикновенно устройство: конвертор на звук.
Конвертора на звук бе един елементарен преобразовател на животински звуци, демодулирането на тези звуци и преобразуването им в човешки думи.
Създадено бе и обратното устройство за преобразуване на човешки думи в животински звуци. За всеобща изненада на човечеството - оказа се че животните могат да говорят. Не само да говорят - но те разбираха човешките думи, мислеха, разсъждаваха.
Изследванията доведоха до създаване на множество институции за общуване между хората и животните.
Всичко това не мина безпроблемно.
Имаше инциденти и бунтове в животинския свят.
Прасетата притежаваха голям интелектуален потенциал - но имаха трудности със задръжките.
В прасетата имаше много натрупана омраза и скоро след въвеждането на интерфейса за комуникация прасетата започнаха да разработват теория за несъвършенството на човешката раса и за превъзходството на свинският геном над човешкия. Прасетата искаха да поемат пълен контрол над базите с данни - дори се стигна до искане от страна на крайните свински екстремисти за пълно изтребване на човешката раса. Това бе недопустимо и немислимо в края на 21 век. Наложи се да се вземат крайни и радикални мерки. Стигна се до забрана на прилагането на междуживотинските конвертори на звук и така програмата за развитие на животинския интелект бе временно замразена.
Но в отделни институти продължаваха опитите в определени направления.
За да се усмири животинския гняв и за да се отговори на защитниците на животните бе изнамерено хапчето на щастието.
Това хапче караше животните да се чувстват невероятно щастливи. На всяко животно се даваха ограничени дози от това суперлекарство.
Когато едно животно трябваше да бъде умъртвено или заклано - то всъщност получаваше свръхдоза от хапчето на щастието.
Животните вече не отиваха в кланницата и не биваха заколвани - а отиваха в дома на щастието и изпадаха в такова огромно щастие - че мечтата на всяко животно бе да си получи свръх дозата опиянително щастие и да свърши в нечовешка, нетърпима доза удоволствие.