Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 82
ХуЛитери: 5
Всичко: 87

Онлайн сега:
:: maistora
:: Albatros
:: LeoBedrosian
:: Heel
:: rady

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКоледна погача
раздел: Разкази
автор: Nadie

По стръмната уличка върви дребен старец и мъкне плетена чанта за пазар модел средата на 50-те. Съсредоточено си гледа в краката, че ако се подхлъзне на дебелия лед, отиде тя! "Ооо, бачо Кольо, къде си се забързал?", махат с ръка двама космати мъже, нагазили в локва кръв и запретнали ръкави да опърлят един току-що заклан Гошко.
"Абе седя си аз пред телевизора вкъщи и ми се обажда внучката. Ела, вика, дедко, да не си самичък. Има погача с пара, вика, аз я направих. Може на тебе да се падне, да ти вдигнат пенсията." Оставя за момент чантата на пътя да му починат ръцете и се изсеква зиморничаво в платнена кърпа. "Туршийка съм понесъл, малко орехи и сладко от дюли. То не че си нямат, тя, снахата уфатна, всичко прави - компоти, лютеница, чушки червени туря, ама не може с празни ръце." Мъжете са запалили горелката и вече не го слушат - който иска пръжки за вечеря, не трябва много-много да се мотае. Дядо Кольо повдига чантата и поема пак по баира.

През три къщи нагоре по улицата, пищна руса леля с корекомско палто от сребърна лисица - кройка демоде, се опитва да запали един стар форд - крясъка на лукса в селото преди двайсет години. Мъжът й работил в Африка по социализма. Строил язовири, плащли му във валута, та се прибрал с единствената по онова време западна кола в целия окръг. "Честита ти Коледа, бачо Кольо! Къде така?" "Обади се Николетка, внучката. Ела, вика, дедко, на Коледа с нас да си. Тъкмо слизам от автобуса. Нося тука сладко, компотец..." Лелята нетърпеливо тропа по таблото: "Само влачиш бадева! Сега по магазините има всичко. От шоколадовите му яйца до дъвките му двеста вида. Кой ще ти яде сладкото! Я да ме бутнеш малко, че таратайката пак ме предаде!" От ауспуха блъвва дим и фордът полита надолу, червен и древен като шейната на Дядо Коледа, но много по-гърмящ. Дядото се хваща за кръста. Въртят го кокалите и артритът го боли. Пръстите му са се изкривили и овъзлили като коренища. Въздъхва, взема чантата и се потътря по-нагоре.

След десетина крачки спира да си почине. На терасата на къщата с големия бор булчето на Карови простира. "Добър ден, дядо Кольо!", изплюва то една щипка. "Към вашите ли си се затичал?" "Към тях, зер! Николетка ми звънна. Дедко, чакаме те, ела да ни видиш, погачка да хапнеш, ми вика. Не стой самичък по Коледа. Нося им от любимата туршийка..." "Как няма моя баща така да дойде един път с пълни ръце! Все ние влачим към него. Гачели някъде има крава от теле да бозае!", недоволно изпръхтява булчето. Злобните му дебели бузки червени от студа! "Уф, да влизам, че замръзнах!", казва и се връцва. Дядо Кольо, съвсем премалял, закретва по-нататък.

Една врата се отваря с трясък и от там изхвърча кльощаво момиченце с плетено елече и гумени ботуши. "Дедко! Дедко! От прозореца гледах да те видя!" Старецът пуска торбата и я прегръща: "На дедо убавото чедо!" "Носиш ли ми от любимото сладко?" "Нося, деде, всичко нося!" На двора излиза майка й и бърше брашнени ръце в мазната си престилка: "Нико, остави дядо си, ма! Дай му дъх да си вземе!" Усмихва се, грабва чантата и избутва стареца барабар с детето на врата в къщата: "Влизай, тате, да се стоплиш! Ей, ама защо се мъчиш да носиш! Нали знаеш, че всичко си имаме!" Слагат го да седне на чело на масата и му бутват грамадната Коледна погача да я разчупи. Дядо Кольо се оглежда щастлив. Изправя се с хляба в ръце, две педи по-висок, трийсет години по-млад, силен и обичан.


Публикувано от BlackCat на 03.01.2006 @ 12:52:48 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Nadie

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Дъжд
автор: traveller
607 четения | оценка 5

показвания 30208
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Коледна погача" | Вход | 10 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Коледна погача
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 18.08.2006 @ 17:43:33
(Профил | Изпрати бележка)
Наде, и този, както и всичките ти останали разкази, е великолепен!
Очаква те едно дълго писмо от мене, което задържах съвсем нарочно.
Защото исках да дочета и последната думичка от книжката ти! И това стана буквално преди няколко дена, в края на годишната ми отпуска
:-)))
Поздрави, от сърце и душа, и весело лято!

:-)


Re: Коледна погача
от Ufff на 03.01.2006 @ 12:58:40
(Профил | Изпрати бележка)
Много жив разказ. Може да звучи глупаво изказването ми, но мисля , че финалът може да разплаче. Или поне да сложи буца в гърлото. От красота.
Поздрав и пожелание за щастие!


Re: Коледна погача
от kuklara на 03.01.2006 @ 13:23:40
(Профил | Изпрати бележка)
Надин докато четях имах чувството че разглеждам картина на добър художник наивист който я е нарисувал с много ярки топли цветове.


Re: Коледна погача
от Nadie на 03.01.2006 @ 13:41:11
(Профил | Изпрати бележка)
Наивизмът ми е любим. Може да съм се вдетинила покрай децата, може пък просто да ми е от характера. Благодаря ти за добрите думи!

]


Re: Коледна погача
от Lisica на 03.01.2006 @ 13:59:42
(Профил | Изпрати бележка) http://bntruse.tv/licata.php?id=12
присъединявам се тихо и благодарно към подсмърчащите.....браво, Наде!


Re: Коледна погача
от Moonlight (merkutio@mail.bg) на 03.01.2006 @ 14:00:20
(Профил | Изпрати бележка) http://molif.com
На последното изречение се разплаках, още не бях прочела коментарите...

Благодаря, въздействаш!!!


Re: Коледна погача
от Rossa на 03.01.2006 @ 16:32:47
(Профил | Изпрати бележка)
Боже, дано някъде наистина го има това! Щото е толкова хубаво, че звучи като мечта.

И стяга в областта на сърцето.

Благодаря ти!


Re: Коледна погача
от Ray (bdoych@abv.bg) на 03.01.2006 @ 18:26:17
(Профил | Изпрати бележка)
Усещането ми за 'Бъдни вечер' е като за най- хубавия семеен празник. Може би, заради традициите. И тук го усещам, разказът ми хареса.
ЧНГ!


Re: Коледна погача
от Marta на 03.01.2006 @ 18:48:15
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Толкова е хубав разказът ти! Жив е, топли и сякаш парата е в него и ни се е паднала на всички дето го четем. Късметлии сме.
ЧНГ!


Re: Коледна погача
от ole72 на 04.01.2006 @ 19:55:11
(Профил | Изпрати бележка)
Услади ми се като коледна питка разказа ти!
Поздрави!!!


Re: Коледна погача
от Apokalipsis (Diman4eto@mail.bg) на 03.03.2006 @ 22:58:39
(Профил | Изпрати бележка)
Колко е умиляващо и уютно. . . повече думи не намирам!


Re: Коледна погача
от boliarkabg на 05.10.2011 @ 16:36:45
(Профил | Изпрати бележка) http://boliarkabg.blogspot.com/2011/10/blog-post.html
нещо хубаво и приятно, не тъжни разкази за изоставени хора,благодаря ти,нищо,че Коледа е далече,сега те откривам.

]