автор: paramour

Кормак вървеше бавно по тъмната улица. Пушеше Виктори и леко присвил очи, оглеждаше района. Беше спокоен. Не заради жертвата или заради сумата й... Просто тъмнината го успокояваше. Леката му разходка спря пред една голяма сива къща. От вътре тихо се чуваше пияно. Най-прекрасната мелодия, която някога бе чувал. Дръпна си дълбоко от цигарата и я хвърли на земята. Прескочи оградата с един скок. Озовал се в двора се стаи. Придвижваше се бързо, но безшумно. Дори кучето не го забеляза. Той се промъкна до един от прозорците. Точно от него се чуваше вълшебната мелодия.

Той седна. Опря гърба си в стената и си запали друга цигара. Затвори очи и се вслуша в мелодията, която нежно галеше ушите му и му напомняше за детсвото. Спомни си за старите приятели. За безбройните дни прекарани с тях. За скъсаната стара топка която трябваше да подритват, защото нямаха друга, за номерата които правеха на съседите, за Томи. Томи. Другар. Брат. За първата цигара която запалиха, за колата която прокараха за сефте. За военната служба която изкараха заедно. За войната която водиха. За кръвта която проляха. И за парите които спечелиха след нея. Спомни си за греховете си. За тяхната цена. Спомни си за какво бе изпратен тук.Загаси привършилата цигара и преглътна буцата в гърлото си.
Скочи на крака. Извади пистолета си. Зави заглушителя. Прелетя през оградата. Претича улицата. Стигна до къщата с номер 5. Огледа я. Забеляза отворения прозорец на 2рия етаж. Пое дълбоко дъх. После затвори за малко очи и въздъхна. Хвана се за един от клоновете на дървото до къщата и ловко се покатери по нагоре. Нито един звук не бе издаден. Нито едно листо не падна. Нито един клон не трепна. Кормак скочи с всички сили и се озова в стаята с отворения прозорец. Насочи пистолета към човекът в нея, който спокойно гледаше телевизия и онанираше. Човекът малко се смути от присъствието на неканения гост или от пистолетът в ръцета му, но притеснението му бързо изчезна. Появи се БОЛКА, завладяваща, безгранична, изпепеляваща. Но и тя бе кратка. Човекът се строполи на пода и отворени очи и събути гащи. Убиецът изчезна така внезапно и безшумно, както се бе появил.
Пристигна вкъщи. Отвори вратата. Свали ръкавиците и сакото си. Прибра пистолета в тайния джоб на шкафа си. Събу обувките си. Разхлаби вратовръзката си. Пусна си музика и си наля уиски. Сложи си лед и тръгна към хола си. Там в сянката забеляза мъж. Без да дава знак го огледа. Не бе въоръжен. Просто седеше на масата, прикрил лицето си в тъмнината, скръстил ръце. Пиеше от същото уиски. Седеше и чакаше.
Кормак седна на масата уморен. И без да вдига поглед каза:
-Казвай. Кой, кога и най-вече колко?
Господина се облегна назад спокойно. Извади от вътрешния си джоб кутия с пури. Бутна една към домакина си и една сам запали. Кормак също запали своята и добави:
-Значи е някоя клечка, а!?
Лека усмивка се появи на лицето на госта. Той пусна едно две кръгчета пушек, приведе се леко, присви очи и бавно заговори с гърления си глас.
-Чустваш ли се поласкан от визитата?
Кормак повдигна едната си вежда. Подсмърка и се изкашля.
-Та нали съм най-добрия!? Защо да съм поласкан? Чудя се само къде са хората, които са ти отворили вратата?
-Няма такива - Изсмя се високичкият, чернокос господин.- Сам мога. Нали ти ме научи ?
Последните думи видимо заинтригуваха домакина. Той глътна голяма част от уискито. Разтри очите си с палец и показалец и повдигна главата си.
-Не можеше ли по ...Законно да влезеш, Томи.
-Позна ме в крайна сметка.-Ухили се господинът.-Не съм дошъл да те наемам.
-?!
-Дойдох да помоля за помощта ти. Имам... Мисия.
-Значи все още служиш за страната? Глупак. Почти не умряхме, за да дойде на власт най-големия търгаш и да продате всичко което народа имаше. И то на хората, които до вчера ни настъпваха по ръцете и главите. Забрави...
-Точно това е задачата ми. Трябва да залича "Търгаша".
Кормак се ухили, оголвайки жадните си зъби. Присви очите си, които светеха с фанатичен блясък. Той бе готов. Готов за следващата битка в живота си. Рамо о рамо с другаря си. С брат си. Заедно отново. И живота, в битките, в смъртта...