Малко ме е страх да те погледна
защо ли в очите ти гори
защо в моите тъга боли
Битки с ветровете
за нашта свобода воювах
незнаех що е мрак
и от тъмното не се страхувах
Грижливо те полагах денем
в покоите си нежни
закуска ти приготвях
от мечти безбрежни
Лятото за теб превръщах в зима
заради онази твоя истинска усмивка
... да я има
Малко ме е страх да се погледна
цялата съм се раздала
ти си същия
... но аз съм посивяла