автор: Silver Wolfess

Разказвах приказки често,
разказвах моя си път,
живях като скитник безцелно,
все очаквах денят,
дланта ти в мойта да взема,
песни за теб да редя,
казала би ти тогава:
"Люби ме! До мене ела!"
Сигурно щях да остана.

Чувствам, че остарявам.
Песните, които изпях,
повтарят се нейде далече
със звук отдавна познат -
на мелницата която,
неспирно крилата върти,
навярно ще си остана
един на съдбата войник.

Толкова дълго съм бродил,
търсех все нещо ново -
в дни минали,
в нощи студени
тебе търсех отново.
И все ми се струваше,
че си близо до мене.
Слепотата обърква -
и следа няма от тебе.

Чувствам, че остарявам.
Песните, които изпях,
повтарят се нейде далече
със звук отдавна познат -
на мелницата която,
неспирно крилата върти,
навярно ще си остана
един на съдбата войник.
Да! - Мога да чуя
в крилата мелнични вятър,
навярно ще си остана
един войник на съдбата.

02.01.2006

Забележка:  Предлагам мой прочит на темата, която бе пусната преди няколко дена от Condor. Не мисля, че е по-добър, просто е различен.